В началото на 60-те години на XX век се осъзнава необходимостта от коренното породно преустройство на развъжданият от векове български средиземноморски бивол от тип за работа в млечен тип. Този местен бивол е притежавал консервативната наследственост, на която е можело да се даде по-бърза насока за развитие на стопански полезните признаци единствено чрез методът на кръстосването.

Породата "Българска Мурра" е създадена по пътя на поглъщателното кръстосване на местния български средиземноморски бивол с индийската порода "Мурра". При част от висококръвните кръстоски, отговарящи на изискванията на селекционно-племенния тип се допуснало и вътрешно развъждане. В процеса на породообразуването са формирани три генеалогични линии – на Шенкел 1, на Юпи 10 и на Мати 12. Започната е и четвърта генеалогична линия – на Бойко 635.

По идея на ст.н.с. IIст. д-р Добри Полихронов за порода-подобрител е била избрана най-високомлечната по това време индийска порода биволи "Мурра", която се отнася към речния тип на водния бивол. Ръководен от него екип (включващ още ветеринарен лекар и гледач) през 1962г. посещава Индия и след низ от големи перипетии успява да внесе 20 бременни биволици и 10 бици. Тези биволи Добри Полихронов е селектирал и закупил от лични стопанства между градовете Ротак и Хисар в щата Харяна (разположен в северната част на Индия). След продължителен престой в карантинен лагер, където са подложени на ветеринарни изследвания, животните са били транспортирани над 1400 км. с влак до град Мумбай (наричан също Бомбай, както е официалното му име до 1995г.). Оттам след изключително трудно и продължително пътуване с кораб (над 4600 морски мили, което е близо 8600 км.) пристигат благополучно в България през Арабско море, Червено море, Суецкият канал (по това време движението се е извършвало само еднопосочно), Средиземно море, Егейско море, протока Дарданели, Мраморно море, протока Босфор и Черно море.
   След карантинния период край град Севлиево, внесените биволи се настанени в създадената през 1959г. биволовъдна ферма на Института по животновъдство - Шумен, намираща се в неговия филиал в гр. Нови Пазар. Десетте биволски бици се разпределят между няколко от най-високопродуктивните обществени биволовъдни ферми от Южна и Североизточна България. Те са били използвани за естествено покриване на биволиците от самите ферми и на личните стопани от околните села. С двадесетте биволици и роденото от тях женско потомство в Института по животновъдство в Шумен се формира чистопороден нуклеус за производство на млади бичета от породата "Мурра". Тези бичета са се предоставяли за използване от включените в породообразувателния процес обществени биволовъдни ферми, както и на редица СелСъвети, за заплождане на селските биволици. По този начин в страната е започнал процес на масово поглъщателно кръстосване на местния средиземноморски бивол с породата "Мурра".

Ограниченият размер на чистопородния нуклеус не можел да задоволи с бици от породата "Мурра" нуждите на постоянно разширяващото се кръстосване. Ето защо в обществените биволовъдни ферми, където процесът на кръстосването е бил напреднал, се произвеждали голям брой бици-кръстоски на "Мурра", които са били използвани предимно за заплождането на местните биволици в личните стопанства. Това е довело до нуждата от освежаване на кръвността от породата "Мурра" посредством извършването на нов внос на биволи.

През 1971г. екип в състав: ст.н.с. IIст. д-р Добри Полихронов, ст.н.с. Iст. д-р Алеко Алексиев и д-р Стефан Стефанов е посетил отново Индия, където е селектирал около 150 елитни биволи от породата "Мурра". Те обаче не могли да бъдат изпратени в България, тъй като преди транспортирането им, се появява шап в радиус на 50 км. от карантинния лагер.

В края на 1974г. друг екип в състав: ст.н.с. Iст. д-р Алеко Алексиев, д-р Константин Уручев и д-р Стефан Стефанов правят пореден опит за внос на биволи от Индия, като в продължение на няколко месеца успяват да подберат над 200 животни. Било е изключително трудно, т.к. освен изпитанията и несгодите от местната индийска действителност, екипът е закупувал животните от частни стопани, без създадена организация. Сериозна подкрепа са получили от тогавашният посланик в Индия - Стоян Заимов, както и от проф. д-р Иван Божков (тогавашен началник на управление "Ветеринарно дело" към Министерството на земеделието) и тогавашният зам. министър на земеделието Йордан Черкезов.
   Товарният самолет е бил специално оборудван със сглобени и фиксирани 50 индивидуални бокса от метални тръби ∅10 (диаметър 9.52 мм), подредени по 5 броя в 10 реда, застлани с 50 см талаш и дървени стърготини. На 18 април 1975г. с полет от летище "Палам" в Делхи през Бейрут до летище Варна успяват да внесат от Индия 50 бременни малакини, предимно от породата "Мурра" и по няколко индивида от породите "Джафарабади" и "Сурти", които са били настанени в биволофермата в с. Лозево, обл. Шумен. Този полет е исторически поради факта, че за първи път в света се транспортират биволи по въздуха. За съжаление останалите около 150 биволи не са могли да бъдат изпратени поради отново появилият се шап в Индия.
   Същият екип обаче успява през 1975г. да внесе от Пакистан около 40 биволи от породата "Нили-Рави".
   Новите животни от породата "Мурра" са били включени в породообразувателния процес, а тези от останалите породи са били използвани само за експериментални цели в Института по биволовъдство.

През средата на месец ноември 1986 година друг екип с участието на зооинж. Мега Дичева, н.с. Орлин Полихронов и двама ветеринарни лекари е направил пореден опит за внос на биволи от Индия. След около 20-дневен престой са успели да изберат 30 малакини и 10 бика, но поради констатиране на заболявания вносът не е можал да се осъществи.

Създаването на новата млечна популация биволи "Българска Мурра" се е извършило планомерно и целенасочено, под методичното ръководство на научните сътрудници по биволовъдство. В селекционно-производствения процес са взели участие голям брой специалисти и биволовъди от цялата страна. Значителен е приносът на специалистите от селекционните центрове в биволовъдните райони. Обществените биволовъдни ферми, в които се е извършвал контролът на продуктивните качества и са се провеждали редица селекционни мероприятия са формирали активната развъдна единица на новосъздаваната млечна популация биволи. Формираният в тях прогрес последователно се е пренасял и в развъжданата популация от частните стопани.
   В района на Севлиево обособяването на новата популация се е извършило в трите големи кооперативни ферми на с. Горна Росица, с. Яворец и тази на с. Богатово към ДЗС в гр. Севлиево. През различните периоди на породообразувателния процес в този район голям принос имат бившите директори на Селекционния център в гр. Габрово Иван Гоневски и Петър Илиев, зоотехника по биволовъдство в гр. Севлиево Иван Радковски, зоотехничките Мега Дичева, Нина Петрова и тогавашните ръководители на тези стопанства: Христо Влаев "Маршала" - председател на ТКЗС в с. Яворец, Петър Симеонов - директор на ДЗС в гр. Севлиево, и Тотю Недев - председател на ТКЗС в с. Горна Росица.
   В Ловешки окръг са се включили три кооперативни ферми - в с. Умаревци, с. Дерманци и с. Тодоричане. В продължение на много години развъдно-подобрителният процес в този район се ръководел от зоотехничката на селекционния център Тинка Хичева.
   В Търговищки окръг се е формирала биволовъдната ферма на ДЗС в с. Врани кон, а впоследствие е била създадена и тази в с. Студенец към АПК - гр. Лозница.
   Под ръководството на дългогодишния бригадир Димитър Димитров се създала високомлечната биволовъдна ферма в с. Николово - Русенски окръг.
   В Шуменски окръг са се включили две биволовъдни ферми - тази на Института по биволовъдство и кооперативната ферма в с. Бяла Река.
   В Хасковски окръг са се утвърдили две кооперативни биволовъдни ферми - едната в с. Иваново (която в продължение на много години е била една от най-високопродуктивните ферми в България), а другата в с. Славяново. Голям принос за породното преустройство на биволовъдството в този район е имал дългогодишният директор на Селекционния център в гр. Хасково - Васил Георгиев.
   В Пловдивски окръг в основата на породообразувателния процес е била кооперативната ферма на с. Караджалово - с дългогодишния бригадир Найден Маринов и зоотехничката Ана Божкова.

Под ръководство на научните сътрудници, във всички обществени биволовъдни ферми в страната е било въведено машинното доене на биволиците. Внедрени са били и използваните в говедовъдството промишлени технологии за отглеждане на биволите, в резултат на което тези ферми са се превърнали в модерни промишлени биволовъдни комплекси с капацитет 200 - 400 биволици, при пълна механизация на производствените процеси. Най-големият от тях е бил изграден в ТКЗС с. Горна Росица (Габровски окръг), заслуга за което има тогавашният негов председател Тотю Недев. Въпреки, че по безспорен начин са били опровергани твърденията, че биволът не може да бъде отглеждан при промишлени условия - отделни ръководители и специалисти са продължили да подценяват значението на биволовъдството, дори произведеното от тях мляко не се е зачитало за изпълнение на плана за млякото от кооперативните стопанства.
   В обществените биволовъдни ферми се е прилагала интензивна селекция. В много от тях е било внедрено изкуственото осеменяване с дълбоко замразена семенна течност. Научни сътрудници и специалисти от окръжните селекционни центрове съвместно са изготвяли случните планове, провеждали са пролетни прегледи на младите животни, бонитировки, селекция на биволиците-бикопроизводителки. Тези стада са представлявали "активната развъдна единица" на националната ни популация от биволи.
   Формираният генетичен прогрес при биволите в обществените биволовъдни ферми се е пренасял и в личният сектор - чрез биците и предоставяните женски животни на селяните. По това време реално в личните стопанства се е отглеждала по-голямата част от националната ни популация от биволи. Те обаче не са били включени в системата на контролът на млечната продуктивност, с изключение на с. Иваново и някои други села в района на град Харманли, където са били контролирани от хасковския селекционен център. На много места обаче се е прилагало изкуственото осеменяване, дори в някои населени места е било внедрено машинно доене в личните стопанства.

След смяната на политическата система и настъпилите социално-икономически промени в страната след 1989г. някои кооперативни ферми са били закрити, а в други броят на животните е бил силно редуциран. По-голямата част от биволите са били върнати на бившите им собственици или продадени на частни лица, а останалите са били заклани.

Брой на биволите в България през периода 1984 - 2014 година
Години	Общ брой биволи	в т.ч. биволици	Обществени ферми		Лични стопанства
			Общо	в т.ч. биволици	Общо	в т.ч. биволици
1984 година	35972	17499	9876	4030	26096	13469
1987 година	26332	12901	9367	4186	16965	8715
1990 година	23046	11238	9363	3538	13683	7700
1993 година	22109	12574	4569	1836	17540	10738
1996 година	13707	7747	1523	601	12184	7146
1999 година	9277	5880
2002 година	7489	3927
2005 година	8198	4747
2008 година	9222	5311
2011 година	9887	6339
2014 година	9555	6339
Източници: - Централно статистическо управление към Министерски съвет: Статистически годишник на НРБ за 1988г. - Национален Статистически Институт: Статистически годишници на Република България за 1991 - 1997г. - Министерство на земеделието: Годишни доклади за състоянието и развитието на земеделието за 1998 - 2015г.

Формирали са се няколко нови частни биволовъдни ферми с различен капацитет. Най-голямата от тях (с около 120 биволи) е била създадена през май 1991г. от Георги Стоев в с. Веселие (област Бургас), като това стадо е било окомплектовано с животни, закупени предимно от фермата в с. Богатово (бившият Севлиевски окръг) и на Института по биволовъдство в Шумен. Тази биволоферма съществува и до днес.

От бившите големи обществени биволовъдни ферми до 1996г. са се запазили само четири - тази на Института по биволовъдство в Шумен, бившата кооперативна ферма в с. Яворец (която е била закупена и изцяло преустроена от фирма "Ангора" АД), кооперативната ферма в с. Горна Росица (област Габрово) и на ДЗС в с. Врани Кон (област Търговище). В тях е продължило прилагането на изкуственото осеменяване и провеждането на селекционните мероприятия. Понастоящем съществуват само две: биволофермата на Земеделски институт в град Шумен; биволовъдната ферма в с. Горна Росица е преустановила дейността си, като стадото е преместено в с. Драгановци, общ. Габрово.