Признаване на породата
В създаването на породата "Българска Мурра" са взели участие изключително голям брой научини работници, специалисти и биволовъди от няколко поколения.
Независимо, че тази наша новосъздадена популация е била официално предложена за признаване като порода едва в средата на 1999 година, тя е намерила широко признание в чужбина и се използва като генетически източник за развитието на биволовъдството в Азербайджан, Венецуела, Румъния и Филипините. При различните климатични условия на тези страни, тя демонстрира висока млечност и с успех се използва като порода-подобрителка при кръстосването с местните популации биволи.
   Най-широко "Българската Мурра" е представена във Венецуела, където в периода 1976 - 1992 год. са внесени 2100 биволи. Към 2000г. техният брой е достигнал около 15000 чистопородни биволи от породата "Българска Мурра" и над 50000 нейни кръстоски, които Венецуела започва да изнася в съседна Колумбия.
   В периода 1971 - 1987 год. в Азербайджан са внесени 625 биволи от породата "Българска Мурра" с които е извършено масово кръстосване с местната популация от Кавказки бивол, възлизаща на около 250 хил. глави.
   В периода 1996 - 1999 год. във Филипините са внесени над 3500 малакини и бичета от породата "Българска Мурра", както и още толкова дози дълбоко замразена семенна течност в изпълнение на тяхната национална програма за кръстосването й с над 2,5 млн. местна популация блатен бивол "Карабао".
   В периода 1981 - 1982г. в Румъния (в района на гр.Брашов) са внесени 43 кръстоски F1 и F2, от които 22 бици.
Заявката е подадена в Патентното ведомство на 21.06.1999г. Повече от две години тече процедурата по експертиза на породата от Държавната комисия по породи животни (ДКПЖ) и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), по време на която се проучват и анализират множество специални изисквания: развъдна цел, изходни породи, методи за създаване, продуктивни качества и морфологични особености, адаптивни способности и устойчивост на заболявания, численост, племенна и генеалогична структура, район на разпространение. Патентното ведомство на Република България издава Сертификат №10446 от 08.01.2002г., с който се признава новата порода биволи "Българска Мурра".
С решение на Научния съвет на Научно-изследователският институт по биволовъдство в град Шумен, в сертификата е записан следният колектив за създаването на породата:
научни работници:
1. ст.н.с. IIст. д-р Добри ПолихроновСертификат за нова порода животни - Българска Мурра
2. ст.н.с. Iст. д-р Алеко Алексиев
3. ст.н.с. Iст. д-р Коста Ванков
4. ст.н.с. Iст. дсн Цонка Пеева
5. ст.н.с. IIст. д-р Марина Цанкова
6. ст.н.с. Iст. дсн Стефан Бойковски
7. ст.н.с. д-р Атанас Данев
8. н.с. Iст. д-р Калин Димов
9. ст.н.с. IIст. д-р Светослав Колев
10. ст.н.с. Iст. дсн Георги Здравков
11. проф. Атанас Тосев
12. ст.н.с. Iст. д-р Цветан Макавеев
13. ст.н.с. Iст. д-р Христо Драгнев
14. ст.н.с. Iст. д-р Любомир Кънчев
15. акад. Цено Хинковски
област Габрово:
16. Иван Гоневски - гр. Габрово
17. Петър Илиев - гр. Габрово
18. зооинж. Иван Радковски - гр. Севлиево
19. зооинж. Мега Дичева - с. Новаковци
20. зооинж. Нина Иванова - гр. Габрово
21. Митю Палиев - гр. Севлиево
22. Христо Влаев - с. Яворец
23. Петър Панайотов - гр. Севлиево
24. Тотю Стойков - с. Горна Росица
25. Цанко Цанков - с. Яворец
26. д-р Илко Попов - гр. Габрово
област Ловеч:
27. Банчо Банев - гр. Ловеч
област Плевен:
28. зооинж. Тинка Хичева - с. Изгрев
област Пловдив:
29. зооинж. Ана Божкова - гр. Пловдив
30. Найден Маринов - с. Караджалово
31. Васил Георгиев - гр. Пловдив
32. Стоянка Попова - гр. Пловдив
област Русе:
33. Димитър Димитров - с. Николово
област Търговище:
34. Методи Анастасов - гр. Търговище
област Хасково:
35. Георги Бойдев - с. Иваново
36. Миню Чолаков - с. Малево
област Шумен:
37. д-р Мария Стоянова - гр. Шумен
38. зооинж. Михаил Баглрянов - гр. Шумен
39. Станка Максимова - гр. Шумен
Съгласно Приложение №9 към чл.41 на Наредба №7 от 24.02.2015г. издадена от Министъра на земеделието и храните, породата биволи "Българска Мурра" попада в списъка на застрашените от изчезване местни породи животни, важни за селското стопанство.