Съвременен етап в развитието на биволовъдството, свързан с породното преустройство и формирането на новата порода "Българска Мурра".

През 70-те години на ХХ век, при развитието на по-модерно и интензивно земеделие, което доведе до съществени икономически и социални промени в селото, отглеждането на комбинирания тип бивол се оказа неефективно, което наложи неговото преустройство в специализиран тип само за мляко и месо. Местният бивол притежаваше консервативна наследственост, на която можеше да се даде нова насока единствено чрез кръстосване. Ето защо, за разлика от Италия, където усъвършенстването на италианския средиземноморски бивол вече се извършваше по пътя на чистопородната селекция, нашата страна заложи на кръстосването. Идеята принадлежи на ст.н.с. IIст. д-р Добри Полихронов, който за порода подобрителка избра най-високомлечната по онова време индийска порода Мурра.

Ръководен от ст.н.с. IIст. д-р Добри Полихронов екип, през 1962г. посети Индия и с цената на изключително големи трудности успя да внесе нуклеус от 30 биволи от породата Мурра, от които 20 бременни малакини и 10 бика. С тях се извърши за първи път, след Александър Македонски, внос на биволи от Индия в Европа.

След карантинния период, внесените биволи се настаняват в създадена през 1959г. биволовъдна ферма на Института по животновъдство в гр. Шумен – филиал Нови Пазар. Десетте биволски бици се разпределят между няколко от най-високо продуктивните обществени биволовъдни ферми от Южна и Североизточна България.

С 20-те биволици и роденото от тях женско потомство в Института по животновъдство в гр. Шумен се формира чистопороден нуклеус за производство на млади бичета от породата Мурра. Тези бичета се предоставяха за използване от включените в породообразувателния процес обществени биволовъдни ферми и на редица Сел-съвети, за заплождане на селските биволици.

В страната започна процес на масово поглъщателно кръстосване на местния средиземноморски бивол с породата Мурра, в резултат на който се обособи сегашната млечна популация "Българска Мурра".

Ограничения размер на чистопородния нуклеус не можа да задоволи с бици от породата Мурра нуждите на постоянно разширяващото се кръстосване. Ето защо, в обществените биволовъдни ферми, където процесът на кръстосване беше напреднал, се произвеждаха голям брой бици – кръстоски на Мурра, които бяха използвани предимно за заплождане на местните биволици на личните стопани.

През 1971г. бе направен опит за нов внос на биволи от Индия, който бе неуспешен, поради появата на шап в Индия. В края на 1974г. колектив ръководен от ст.н.с. Iст. д-р Алеко Алексиев успяха да извършат нов внос от Индия на 50 биволи, предимно от породата Мурра и по няколко индивида от породата Джафарабади и Сурти. Същия екип успя през 1975г. да внесе от Пакистан 40 биволи от породата Нили-Рави.

Новите животни от породата Мурра се включиха в породообразувателния процес, а тези от останалите породи бяха използвани само за екпериментални цели в Института. Създаването на новата млечна популация българска Мурра се извърши планомерно и целеносочено под научно-методичното ръководство на научните сътрудници по биволовъдство. В селекционно-производствения процес, в продължение на около 4 десетилетия, взеха участие голям брой ентусиазирани специалисти, биволовъдни и стопански ръководители от цялата страна, благадарение на които се извърши породно преустройство на нашето биволовъдно и млечно направление. Значителен е приносът на специалистите от селекционните центрове в биволовъдните райони. Контролата на млечната продуктивност, репродукцията, растежната способност на животните и регистрацията на данните в съответните племенни книги, бе предмет на техните регионални служби.

В много райони на страната се създадоха ферми, в които бе внедрено изкуственото осеменяване и съвременни технологии на отглеждане на биволите. Обществените биволовъдни ферми, в които се провеждаха селекционни мероприятия формираха активната развъдна единица на новосъздаваната млечна популация биволи. Формираният в тях генетичен прогрес се пренасяше чрез бици и предоставените женски животни и в личния сектор. Създадена бе станция за изкуствено осеменяване на биволи, в която се внедри високоефективна технология за дълбоко замразяване на биволска сперма и депо за отглеждане на биволски бичета за нуждите на страната.

В района на Севлиево, обособяването на новата популация се извърши в три кооперативни ферми – на с. Горна Росица, с. Богатово и с. Яворец. В Ловешки окръг се включиха също три кооперативни ферми – в с. Умаревци, с. Дерманци и с. Тодоричене. В Търговищки окръг се запази биволовъдната ферма на ДЗС в с. Врани кон, а в последствие бе създадена и тази в с. Студенец към АПК гр. Лозница. В Шуменски окръг се работеше с две биволовъдни ферми – тази на Института по биволовъдство и в с. Бяла Река; в Хасковски окръг - биволовъдната ферма в с. Иваново и в с. Славяново; в Пловдивски окръг - кооперативната ферма на с. Караджалово; в Русенски окръг – биволофермата в с. Николово.