Развитие на биволовъдната наука в България
В миналото биволът не е бил обект на изследване. В сравнително малко на брой публикации се дават сведения само за неговото отглеждане у нас и най- обща характеристика за качествата му като домашно животно.
ст.н.с.IIст. д-р Добри Стефанов ПолихроновПървите по-задълбочени изследвания се правят през 50-те години на XX век от проф. Вътьо Груев (1953), който проучва типа и телосложението, и от проф. Петко Иванов и проф. Захари Захариев, които в книгата си "Биволите в България" (1960, 1962) правят пълна характеристика на всички признаци на отглежданите през този период местни средиземноморски биволи в държавните и кооперативните ферми.
От края на педесетте години научно-изследователската дейност по биволовъдство започва да се извършва в институтски условия – първоначално в Секцията по едър рогат добитък към Института по животновъдство в град Шумен, а след това в самостоятелно научно звено по биволовъдство. В периода на постоянно извършващите се реорганизации у нас, това специализирано научно звено по биволовъдство на няколко пъти е подложено на структурни промени и носи различни наименования.
Първоначално през юни 1974 година в град Шумен беше създадена "База за развитие и внедряване по биволовъдство" (БРВБ) с директор ст.н.с. IIст. д-р Добри Полихронов. Към нея се игражда и експериментално-производствен комплекс, където се отглеждат биволи и овце.
Пенчо Кубадински на посещение в биволофермата в град Шумен, квартал МакакСлед смъртта на Полихронов бившият отдел "Селскостопански" на Окръжния комитет на БКП в Шумен в продължение на повече от година не позволи назначаването на нов директор. През ноември 1982 година производствените дейности на БРВБ и Производствено-животновъден комплекс "Кабиюк" се обединяват и се създава "Опитна станция по биволовъдство и коневъдство" (ОСБК) към Селскостопанската академия. За неин директор е назначен ст.н.с. Iст. д-р Коста Ванков, като впоследствие от 01.02.1983г. на негово място като главен директор е назначен агроном Митко Мутафчиев.
Тази обединена дейност отново е разделена и през януари 1989 година се създава "Опитна станция по биволовъдство", която още същата година прераства в "Научно-изследователски институт по биволовъдство с Център по биотехнологии" (НИИБсЦБ) с директор ст.н.с. Iст. д-р Алеко Алексиев. От 26.04.1992г. за директор на НИИБсЦБ е назначена ст.н.с. Iст. дсн Цонка Пеева, а на нейно място от 01.07.1995г. е назначен ст.н.с. Iст. дсн Стефан Бойковски. Поради недооценка значението на биотехнологиите при биволите през 1992 година в Института беше закрита базата за провеждане на експерименти по ембрио-трансплантация и за три години преустановено изкуственото осеменяване на биволиците в институтското стадо.
Независимо от многобройните реорганизации и структурни промени, научната дейност продължи своето развитие. Формираното самостоятелно научно звено се утвърди като център за развитието на биволовъдната наука с международна известност. Научните сътрудници извършиха активна научно-изследователска и внедрителска дейност, свързана с генетичното подобряване на биволите в млечно направление, технологиите на хранене и отглеждане и повишаване на репродуктивната ефективност. През периода 1984 – 1992 год. силно развитие получиха изследванията в областта на биотехнологиите на репродукцията на биволите.
За всестранното развитие на научно-изследователска дейност на Института бяха привлечени едни от най-изтъкнатите учени от цялата страна, като се утвърди практиката за създаване на временни научни колективи в отделните направления. В това отношение значителен в приносът на ст.н.с. Iст. дсн Георги Здравков, ст.н.с. Iст. д-р Цветан Макавеев и ст.н.с. Iст. д-р Христо Драгнев от Институтът по животновъдни науки - Костинброд; проф. Атанас Тосев и проф. Николай Киров от Зоотехническият факултет в Стара Загора; акад. Кирил Братанов, ст.н.с. IIст. д-р Колю Влахов и ст.н.с. Іст. д-р Любомир Кънчев от Института по биология и имунология на размножаването - София и много други.
Българо-американски екип по ембриотрансплантация в Института по биволовъдство в гр.ШуменУстановени бяха контакти с учени от много страни на света и проведени няколко международни експеримента, в резултат на което българската биволовъдна наука получи международно признание. Още през седемдесетте години на XX век е установено двустранно сътрудничество с Индия и оказана помощ на Виетнам за породното преустройство на виетнамското биволовъдство. По-късно Институтът установи сътрудничество и с други страни, като българските учени разработиха програми по биволовъдство за Иран и Венецуела. В Института обучение и специализация по биволовъдство завършиха много специалисти и учени от Виетнам, Венецуела, Индия, Пакистан, Румъния и бившия СССР.
През периода 1986 – 1991г. в Института бяха проведени три българо-американски експеримента (един по ембриотрансплантация и два по in vitro оплождане) и един българо-полски експеримент (за проучване динамиката на растежния хормон). В резултат на което за втори път в света и първи път в Европа в биволофермата на Института се родиха четири малачета, получени по метода на нехирургическа ембриотрансплантация. В Пенджабския селскостопански институт – Индия, бе успешно проведен българо-индийски експеримент по ембриотрансплантация при биволите и бяха получени нови приплоди, включително близнаци.
акад. Цено Стоянов ХинковскиВ периода 1988 – 1991г. Институтът по биволовъдство в град Шумен съвместно със Селскостопанска академия станаха организатори на пет международни прояви: две европейски конференции по биволовъдство, Трети световен конгрес по биволовъдство и два семинара на ФАО (FAO, Food and Agriculture Organization) по биотехнология на репродукцията при биволите.
Всичко това нямаше да бъде възможно без помощта и безкористната подкрепа на акад. Цено Хинковски, който като председател на Селскостопанската академия и вицепрезидент на Международната федерация по биволовъдство (IBF, International Buffalo Federation) допринесе изключително много за укрепването на Института по биволовъдство, издигане на ноговия международен авторитет и развитието на биволовъдната наука.
Цялостното развитие на биволовъдството в България беше хармонично единство в детайлна зависимост с научно-изследователската дейност на колектива научни работници от Института по биволовъдство в град Шумен. Този колектив беше създател на новата порода биволи "Българска Мурра", изследваше световните постижения и опит, генерираше нови идеи, провеждаше модерни международни изследвания, създаваше знания.
Всяка приказка си има своя край и краят на тази приказка дойде... През 2001г. беше закрит Институтът по биволовъдство - с Постановление №270 на Министерския съвет от 29 декември 2000г. бе създаден Земеделски институт - град Шумен, който включваше НИИБсЦБ, Научноизследователския и проекто-конструкторски институт по свиневъдство и Института по захарно цвекло "Проф. Ив. Иванов". В новосформирания Земеделски институт не бе създадена дори Секция "Биволовъдство"! Закриването на Института пречупи динамиката и наруши ритъма на изследователската дейност, което възпрепятства развитието на биволовъдството в страната като цяло.