В миналото биволът не е бил обект на изследване. В сравнително малко на брой публикации се дават сведения само за неговото отглеждане у нас и най- обща характеристика за качествата му като домашно животно.

Първите по-задълбочени изследвания се правят през 50-те години на миналия век, след което научно- изследователската дейност по биволовъдство започва да се извършва в институтски условия – първоначално в “Секция едър рогат добитък” към Института по животновъдство гр. Шумен, а след това в самостоятелно научно звено по биволовъдство. В периода на постоянно извършващите се реорганизации у нас, това специализирано научно звено по биволовъдство на няколко пъти е подложено на структурни промени и носи различни наименования.

Първоначално през 1974г. бе създадена “База за развитие и внедряване по биволовъдство” (БРВБ) с експериментално-производствена база към нея. През 1982г. производствените дейности на БРВБ и Производствено- животновъден комплекс ”Кабиюк” се обединяват и се създава “Опитна станция по биволовъдство и коневъдство”. През 1989г. тази обединена дейност се разделя и се създава създава “Опитна станция по биволовъдство”, която още същата година прераства в “Научно-изследователски център по биволовъдство с Център по биотехнологии”.

Независимо от многобройните реорганизации и структурни промени, научната дейност продължи своето развитие. Формираното самостоятелно научно звено се утвърди като център за развитието на биволовъдната наука с международна известност. Научните сътрудници извършиха активна научно- изследователска и внедрителска дейност, свързана с генетичното подобряване на биволите в млечно направление, технологиите на хранене и отглеждане и повишаване на репродуктивната ефективност. През периода 1984 – 1992г. силно развитие получиха изследванията в областта на биотехнологиите на репродукцията на биволите.

За всестранно научно осветление на въпросите по биволовъдство в научно-изследователска дейност на Института бяха привлечени най- изтъкнатите учени от цялата страна. Установени бяха контакти с учени от много страни на Света и проведени няколко международни експеримента, в резултат на което българската наука по биволовъдство получи международно признание. Още през 70-те години на миналия век е установено двустранно сътрудничество с Индия и оказана помощ на Виетнам за породното преустройство на виетнамското биволовъдство. По- късно Институтът установи сътрудничество и с други страни. Наши учени разработиха програми по биволовъдство за Иран и Венецуела. Обучение и специализация по биволовъдство прекараха много специалисти и учени от Виетнам, Венецуела, Индия, Пакистан, Румъния и бившия СССР.

През периода 1986 – 1991г. в Института бяха проведени три българо- американски експеримента – един по ембриотрансплантация и два по in vitro оплождане. За втори път в Света и първи път в Европа тук се родиха 4 малачета, получени по метода на нехирургическа ембриотрансплантация. В Пенджабския селскостопански институт – Индия, бе успешно проведен българо- индийски експеримент по ембриотрансплантация при биволите и бяха получени нови приплоди, включително близнаци.

През 1988 – 1991г. Институтът по биволовъдство в гр. Шумен съвместно със Селскостопанска академия станаха организатори на пет международни прояви по биволовъдство – две европейски конференции по биволовъдство, Трети световен конгрес по биволовъдство и два семинара на ФАО по биотехнология на репродукцията при биволите.

Поради недооценка значението на биотехнологиите при биволите през 1992г. в Института беше закрита базата за провеждане на експерименти по ембриотрансплантация и преустановено изкуственото осеменяване на биволиците – една рутинна технология за повишаване на репродуктивната ефективност, която се прилага в цял свят.

През 2001г. беше закрит Институтът по биволовъдство. Същият бе включен в състава на новосъздадения Земеделски институт гр. Шумен, където не бе създадена дори ”Секция биволовъдство”.

Цялостното развитие на биволовъдството в страната беше хармонично единство в детайлна зависимост с научно- изследователската дейност на колектива научни работници от Института по биволовъдство в гр.Шумен. Този колектив беше създател на новата порода биволи – Българска Мурра, изследваше световните постижения и опит, инкубираше нови идеи, провеждаше модерни международни изследвания, създаваше знания.

Закриването на Института пречупи динамиката, наруши ритъма на единството на двете страни на този механизъм – на изследователската дейност на колектива научни работници и на развитието на биволовъдството в страната като цяло.