Настоящ етап в развитиетона биволовъдството – след създаването на Българската Мурра.

Този етап започва през 90-те години на миналия век, след създаването на Българската Мурра. Негова отличителна черта е тази, че той протича изцяло в наложилата се стопанска, икономическа и политоческа реформа в страната.

Политическите решения в прехода(след 1989г.) създадоха прецедент, като възприеха тотална разруха на националното стопанство.

Унищожи се огромната материално-техническа база на земеделието. Племенните и високопродуктивни стокови стада на общественото животновъдство бяха ликвидирани чрез масови кланета. Така че без аналог в историята на нашата страна и за разлика от Чехия, Унгария, ГДР и други бивши социалистически страни, които реформираха материално-техническата база и организационните форми в земеделието на основите на частната собственост и пазарната икономика, нашето беше варварски унищожено и доведено до дълбока криза.

Всички тези социално-икономически промени в страната след 1989г. не отминаха и биволовъдството. Настъпиха значителни изменения в размера и структурата на националната ни популация биволи. Разрушена бе съществуващата преди това вътрепородна генетична структура. Разформироваха се елитните и репродуктивни стада. Кооперативните биволовъдни ферми бяха закрити, като една част от биволите бяха върнати на бившите им собственици или продадени, а по-голямата част – заклани. От бившите ферми остана само тази в с. Горна Росица – Севлиевско и в Земеделски институт – гр. Шумен, които се поддържат в намален размер. Закрита бе и единствената у нас Станция за биволски бици. Унищожени бяха 100 хил. дози семенен материал от елитни биволски бици. Всичко това доведе до силно редуциране на бикопроизводството, използването на случайни бици. Налице са признаци на генетична деградация на биволите от Българската Мурра. До минимум са намалели възможностите да се използва информацията от потомството на биците. По тези причини системата на селекция сега е малко ефективна.

Намали се ефективността в научно-изследователската дейност. Изоставено бе практическото приложение на изкуственото осеменяване. Поради недооценка значението на биволовъдството, в новосъздадения в началото на 2001г. Земеделски институт, в който бе включен Института по биволовъдство, не бе създадена дори “Секция по биволовъдство”.

Биволовъдството в България от силно развит отрасъл в началото на 20 век, с бързи темпове намаля до критичен брой животни – 6500 през 2001г., а сега около 8000 бр., докато в същото време се наблюдава съществен ръст на поголовието в Света.

Сега биволовъдството у нас отново е изправено пред неизбежните процеси и закономерности на специализация и концентрация на производството, неговата интеграция, преработка и реализация на крайния продукт, т.е. на едно ефективно обединяване и сътрудничество “от фермата до магазина”, на основата на частната собственост, на стокопроизводителите, на тяхната самостоятелност и инициативност и зачитане на индивидуалните им интереси.